Oct 6, 2012, 10:58 PM

Живот в спомен 

  Poetry » Love
656 0 4

Спомени, разпръснати като петна,

върху стената на самотната стая,

оставени мълчаливо от една жена,

заради която всички тях чертая.

 

Опитах и не стана. Не се лекува

любовта и след рехабилитация,

сърцето спомените пак дочува –

няма право на реабилитация.

 

Животът в спомена няма да спре

в онзи последен, неминуем ден,

а когато любовта между нас умре

и когато вече не бъдеш до мен.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??