Живота никой два пъти не ражда

Oct 8, 2022, 6:16 PM

Poetry » Love

428 0 2

След теб стихотворенията свършиха.

На мъката ударих ѝ шамар

и ти се срути все едно безлюдна къща,

самотна, като гол пиедестал.

Недей да се съмняваш, че празнувам!

Очаквам опелото на душата си.

По навик все за теб да боледувам

е знак, че се напълних с празнота.

Животът никой два пъти не ражда.

Заслужил ли е някой да умреш,

че с болката си тежка да направиш

от пъпната си връв, фитил за свещ?

Не вярвам във завоя на реката

и в думите на дълги изречения.

Удавих те в дълбока тишина.

Прощавай, мое мъчно вдъхновение...

Стихопат.

(Danny Diester)

09.03.2021

Please sign in with your account so you can comment and vote.