Свети падаща звезда,

                  къса нощната тъма.

                  Тръгва си една душа,

                  друга идва на света.

                  Облак черен вън пълзи,

                  дъжд се сипе на сълзи.

                  Във земята се стаи,

                  млади кълнове поѝ.

                  Обич нова се роди,

                  стара вече се прости.

                  Гаснат нечии очи,

                  други палят се сами.

                  Като приливна вълнà,

                  тъй отмина младостта.

                  Там под лятната дъга

                  тичат нашите деца.