Oct 7, 2008, 7:38 PM

Животе мой 

  Poetry » Phylosophy
613 0 7
Животе мой,защо ме мамиш
с безкрайна прелест и красота,
нагиздена като невеста
живях омаяна от любовта?
Защо посрещна ме със ласки
в младежките ми щури дни,
ала изпращаш ме със бръчки
в трънливия ми път на старини?
Омаяна от тебе крачех
в едно събрала радост и печал,
но те напускам огорчена,
кой ли те е някога раэбрал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мадлен All rights reserved.

Random works
: ??:??