alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
72 3524
May 27, 2011, 8:05 PM

Животе мой 

  Poetry » Other
1024 0 5

Отминаха стотици дни, в очакване за щастие.

А нощите се влачеха болезнено и бавно.

Тих стон в душата ми, въздишка!

Една сълза с други се прелива.

Защо, животе мой, си толкоз безразличен?

Не съм очаквала да бъдеш в сиво.

Мечтаех за дъга и слънце.

Мечтаех да ми се усмихнеш само.

А как не искам времето да тича - да спре за миг...

Поне стрелките да не отброяват дните.

Тези - сивите, в които животът ми е безразличен.

Животе мой! Очаквах друго.

Съдбата ми - коварна скитница в дрипи.

Присмива се на всяка моя стъпка.

Присмива се на теб, животе мой...

Защото си ми безразличен!

© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??