Jun 27, 2023, 8:34 AM

Животворна дъга 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
277 4 7

Зорнице-звездице, пазител на моите дни,

В душата ми заран посаждаш стрък маргаритен.

По пладне, Денице, изплиташ златисти мечти,

на заник, Вечернице, миеш копнеж ненаситен.

 

И после се скриваш, оставяш ме в самота.

Боли те от тъмното, гаснеш и ти като мен.

Боиш се от танца на сенките сиви в нощта

и светли молитви отправяш към идния ден.

 

Зорнице-звездице, със златна ме люлка вдигни.

Поръчай на слънцето парещо да я люлее.

На вятъра волен безжалостно ме подари.

Дирята моя с животворна дъга да се слее.

Ромашка, 27.06.2023 г.

© Златка Чардакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красиво и пъстро точно като дъгата... Много е хубаво!
  • Благодаря, Скити! Цветно да е в душите ни!
    Благодаря за хубавия коментар, Николай!
    Тони, сърдечно благодаря за подкрепата!
    Младене, благодарско за хубавите думи!
    Благодаря, Петя!
  • Красиво е, Злати! Остани си цветна дъга!
  • Много е красиво, Злати!
    Пишеш с душата си!
  • Много красота има в стиха ти, Злати!
    И финалът е чудесен!
  • Много картинно, романтично и завладяващо пишеш, Ромашка. Поздравление!

    "Зорнице-звездице, със златна ме люлка вдигни.
    Поръчай на слънцето парещо да я люлее.
    На вятъра волен безжалостно ме подари.
    Дирята моя с животворна дъга да се слее."
  • Хубаво е
Random works
: ??:??