Jun 20, 2007, 11:57 PM

Животът бързо ме отнесе 

  Poetry
612 0 6

Криех се в очите на хората
и безмълвна пак скроявах света.
Затворих очите си за момент
и моментът отлетя.

Същата стара песен
и само капка в океана,
като вечното лутане 
на морската пяна.

Калях се с теб!
До гуша затъвах!
А ти ме захвърляш
като трохи на вятъра...

Мисълта удря небето със чук.
Вече си сам - разчитай на друг!

© Милица Игнатова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??