Mar 27, 2013, 5:25 PM

Животът - древният капан на вечността 

  Poetry » Landscape
5.0 / 1
1050 0 2
Полъхът на есенни листа
и до болка познатата от природата миризма
те улавя в този древен капан на вечността.
Питаме се за съществуването, за почтеността,
но на този свят има малко отговори
и само въпроси, незададени, неоспорени...
Замисляме се за смисъла, за истинността
и трудно сами си даваме отговор за възвишеността,
или поне аз така мисля, обобщавам,
искам и вярвам в чувствата, дори в лудостта,
че тайната неразгадана се крие в миризмата на розата,
в туптенето на човешкото сърце ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина All rights reserved.

Random works
  • One line to start a painting - a part of a frame, the person creating... What we've heard and what w...
  • Lullaby and whisper are mingling through the sky Carelessly are shifting the muffled poets’ cry. How...
  • Whenever I think of us, what becomes of my mind Is a mess which I cannot trust; I am suddenly blind....

More works »