Животът е прекрасен
Какъв събуден, ясен ден!
Ноще мисля – що съм под небето,
за какво ли съм роден?
А утрото нашепва “Затова си – ето:
Имаш чедо – тъй прекрасно
твойто име е за него – Мама!
Приятел моли в битието си неясно
“Имам нужда от душата ти голяма!”
И най-любящите сърца са там,
където се завръщам толкоз рядко -
на двора ме посреща Дъб голям.. ...