ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСНА ДАНДАНИЯ
... не знам дали от млякото "Верея", от бирата – или от чая с мед,
и аз започнах бързо да старея, спрях вече да съм вредом млад поет,
престанаха да ме наричат "Мили!" девойчиците в своите писма –
и в тежък ямб, в хореи и дактили извъртам се по цял ден у дома,
дори ми сторват място в автобуса, и – грохнал като стар тибетски як,
навявам скърби, горест и покруса, отвсякъде погледнато – дъртак,
редя по цяла нощ емотикони – и GIF-чета със зайци във Фейсбук,
кога ли Бог и мен ще ме изгони, решил, че нямам що да правя тук? –
да отлетя – в безмълвна исихия! – там, дето спи и моят древен род,
след цялата прекрасна дандания, събрана във едно словце – Живот.