Живея във поробена страна,
страна в която всеки е предаван,
страна в която само младостта
е ценност на живота – свръхнаграда.
Живея, а умирам всеки ден
в себеубиването. Орисия!
Живеене, като неистов плен
във тленност, прокълната със магия.
Умирането също е живот,
животът пък – умиране безкрайно.
Какво дочух – наричаш ме идиот,
с гласът на тленност, лепкаво-омайна! ...