Животът ми

Apr 6, 2013, 10:17 AM

Poetry

853 0 2

Комик перфектен станах аз,
за да е весело сред нас.
Денем драмата в комедия превръщах,
но всяка нощ при нея аз се връщах.
В прегръдките ù страшни заспивах.
Със сълзи в очите бавно умирах,
но сили имах на сутринта
да тръгна с високо вдигната глава.
Слагах усмивката фалшива,
по-грейнала от ръж в нива.
От най-близките нараняван бях,
че нищо, нищичко не бях за тях.
На външност гледат ме млад,
а в мене спи старец белобрад.
Слагам край на двойната ми роля,
докато имам все още малко воля.
Животът ме направи човек,
събрал мъки за векове напред.
Не спирам да се боря, да копнея.
Няма аз да падна, ще живея!!!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ndean (Накс Дийн)

2013-04-06T13:41:42+03:00

Благодаря за оценката!!!
jinjifilota (ЕЛЕНА ГОГОВА)

2013-04-06T10:49:53+03:00

Много ми хареса,защото и аз се чувствам понякога така.Чувствам се без време остаряла,а всъщност не съм.Много хубав стих!