Грижите ми тежат,
като торби под очите на професионален пияница,
а мечтите ми спят
на живота отвъд, сякаш, последната граница...
И се влача подобен
земен червей във купчината плесенясала тор,
безмисловно спокоен,
в свободата открил своя собствен затвор.
Тъй минава ми времето
безметежно, изглежда, до финалната линия -
Моят глас е от немите,
нямам страсти излишни, не живот... а идилия... ...