Свети Валентин е, а съм тъжен.
Ден прекрасен, да съм весел съм длъжен.
Но душата ми е лед!
Душата ми е птица бяла
от мене нейде отлетяла.
Далече там насред полето
мръзне тя и скита клета…
Премина вече поредната беда.
Не ще остави и следа….
И няма повече страдание…
И напук на всички изпитания
без капка колебание ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up