Колко време си цъфтяло
и колко ли мъка под тебе си видяло?!
Надлъж и нашир хорски очи си вдъхновило
с багрилото си шарено и свежо.
Пролет... ти и всичко покрай теб в свежест разцъфтява,
за ново начало с любов се пробужда.
Гледайки те, и надеждата за спасение в мен не умира,
въпреки че робското тегло в душата ми се впива.
Лято... тогава си зелено и безлично,
сливаш се с милиони други като теб.
Но пак ми носиш радост,
макар и някак парещо-зловеща. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up