gastanieda (Деница Красимирова)
49 39
Jul 13, 2008, 5:24 PM

Животът ни без другия 

  Poetry » Love
646 0 5
Каза, че не ме обичал.
Имал си една, такава... друга.
Друга - с образ на момиче,
дето иска за съпруга.

С ласкави целувки да го буди,
да му шепне за деца и старост,
да го чака, да не бъде блуден,
щом място не намира, а е бесен.

Разговаряхме надълго, нашироко,
и аз усмихнах се... и го изпратих,
да  отиде там, където
щастието ще намери.

Каза, че не ме обичал!
Каза ми... и аз го пуснах.
Отворих му вратата (да не страда...)
(Не мене той, а него аз изпуснах.)

Но още ме спасява тази мисъл,
когато самотата ме налегне...
"Щастлив е с нея и го чувствам,
а с мене щеше да повехне!"

Тогава аз по малко се усмихвам
и радвам се докато вънка мръкне.
Хубаво е, че сега и той се смее...
Добре, че го оставих да си тръгне!

© Деница Красимирова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Краси, супер е!!! А и съм поласкана, че ме сравни с Пушкин
  • Благородната саможертва на лирическата ме подсети за един стих с подобно послание. Геният е казал:

    Я ВАС ЛЮБИЛ (1829)

    Я вас любил: любовь ещё, быть может,
    В душе моей угасла несовсем;
    Но пусть она вас больше не тревожит;
    Я не хочу печалить вас ничем.

    Я вас любил безмолвно, безнадежно,
    То робостью, то ревностью томим;
    Я вас любил так искренно, так нежно,
    Как дай вам Бог любимой быть другим.

    А.С.Пушкин
  • хареса ми...благородството...
    обичаш го истински...с обич за теб.
  • Хубав жест, направен с обич!Браво!Хареса ми стиха ти!
  • Това се казва Любов!!!!!!Да се жертваш в името на другия,за да може той да е щастлив и да се радваш на неговото щастие!Много ми хареса!Браво
Random works
: ??:??