Боже, защо не промениш житейската квота
и вместо един, да живеем два живота?!
Първият да е чернова, на която да грешим,
която да скъсаме и хвърлим, когато решим!
Чернова, на която можем да трием с гума,
да задраскаме всяка мерзост и обидна дума.
На която всеки свой ден свободно да творим,
без страх, че ще угаснем, преди да горим.
А вторият живот да бъде наша белова,
в която да препишем вярно дела и слова,
където да препишем вярно живота си цял,
за да предадем листа му без петънце, бял. ...