Покорно слагам себе си в нозете
на своя ден – от грижи загрубял.
В съня ми нощем свири на кавал
планински вятър, замирисва цвете...
Притихнали пладнуват пак овцете,
овчарят стар, край извора поспрял
изплаква в песента си тиха жал,
от нея моят дух така обзет е.
Балканът тъне в злак, така смирен,
елите попревили са се, спят.
А моят сън в мъглица се стопява.
С корава длан събужда ме нов ден, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up