Вакуумно времето се изцежда,
пада през отвора на пясъчен часовник,
животът-странник в него все се блъска,
неканен гостенин е на този весел празник,
болезнено пясъкът с годините проскърцва,
мигове натъкмява, а прави се на бездарник,
а Съдбата тайно в дните ни присъства,
влачи щастието с горещ накрайник
и отново със слалом надеждата преобръща,
нещастно стене с образа-издайник,
а махалото-регулировчик все напътства,
нарежда годините и ни завлича, като измамник...