Да бъдеш или не, това, което си? Ами какво, ако то не се вписва със стандартите? Проблемът не е, че не можеш да приемеш себе си. Проблемът е, че всеки от нас израства с твърди убеждения, с възпитание, дадено му от родителите, базирано на вярванията, които са вкоренени в тях. Какво ако тези вярвания не отговарят на сегашната реалност? Или на това, което искаш да бъдеш или което си? Никой не иска да разочарова другите и в един момент започваме да живеем по нечии чужди неписани правила. Това ни пречи да бъдем нас самите и губим себе си. Не знам дали има нещо по-страшно от това да забравиш кой си. Истината е, че всички го знаем. Просто приемаме нова обвивка, изшита от чуждите убеждения и това ни прави нереално нещастни. Спираме да правим това ,което искаме, да се борим за целите, които имаме и потулваме себе си. Крием се зад стоманени стени в подсъзнанието ни само за да не признаем, че искаме друго. Че искаме това, което противоречи на чуждите очаквания. И боли.
Въпросът е защо хората тряб ...