Jun 27, 2013, 5:55 PM

Животът в култ издигни! 

  Poetry » Other
620 0 4
Не принизявай нещата до хляба и сиренето,
до бруталния звън на дребни пари,
не принизявай живота до дребните грижи,
а просто за живот се бори.

За живота на първия лъч на деня,
за капката кръв, която лудува в твоята плът,
за живота, който в тебе гори
като страст, като огън, като мечта!

Не принизявай нещата до мезето и виното,
до бруталния шум на книжни пари,
не принизявай живота до дребни сплетни,
а просто за живот се бори.

За живота на първия трепет на любовта,
за буйната страст, която бушува в твоята плът,
за живота, който в тебе кипи
като вулкан, като извор, като илюзия!

Не принизявай живота до тъмните двери на дневния хаос,
до черните мисли на пъкъл измислен,
не принизявай живота до завист безсмислена
и въпреки тази омраза, която душите руши,
ти просто живота във култ издигни!!!

***   ***   ***

© Дора Трифонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добре си го казала! Хареса ми !
  • Харесах!
  • Напълно съм съгласна, но нали в стих мога да изразя утопия, а реалния живот не е поезия. В него водим борба за оцеляване, като не забравяме и за любовта, страстта, мечтите. А те се ценни, защото не са в излишък
  • Идеята е велика, но... утопична. Точно грижите за хляба, тока, парното, лекарствата принизяват човека до скот, карат го да забравя за смисъла на живота. Много е лесно да си извисен, когато си сит и да си чист, когато вкъщи имаш топла вода. Бих опонирала, че когато светлият дух е жив въпреки мизерията, тогава човек е велик!!!!
Random works
: ??:??