ЖИВЯХ
Мълчание лази по спомени жалки
и спира думи обречени.
Тъгата сковава мисли тъй малки
и някак си твърде съблечени.
По детски инатът убива ми мъката
и покривам я с прах, и прикривам,
но не мога да скрия пролуката,
през която те гледам и бавно умирам...
През нощта звездите еднички ми шепнат,
а аз омагьосана слушам ги,
и самотни акорди в душата отекват, ...