В стаята съм пак сама! Говоря с приятелката Самота
и се утешавам с джин в дясната ръка!
На кого сега да вярвам? На приятеля красив -
той заби в гарба ми нож ръждив!
За кого сега да плача? За себе си или за теб?
Та ти живота ми разби!
В очте не блести вече радост, парят сълзи! Няма
в сърцето ми обич, има убити мечти!
Боли ме и плача! Не помагат сълзите, не ме
правят по-силна на приятелите лъжите!
Време за самосъжаление дойде! Но това не
ми е присъщо! Тръгвам напред! ...