noob_saibot (Ахасфер)
12 5
Nov 15, 2008, 8:54 PM

Живях безцелно 

  Poetry » Other
718 0 2
 

Живях безцелно,

презрян и пренебрегнат,

от дяволът лукав засегнат

и търсех аз

това чудо неземно - любовта,

изкачена на висок пиедестал.

Така и не настъпи моят час,

проливах напразно аз кръвта,

не зърнах този крал

на стол от злато и рубин,

като кръвта, пролята в битка свята,

самин останах аз един.

И дълго бродех през поле от тръни

мъчения и болки,

нараниха ми сърцето

и след безкрайни обиколки

издъхнах аз насред полето

на живота

с роза в ръка...

Като отлъчената нота

мастилото бледнее,

душата ми загина,

но славей пак неспирно пее.

© Ахасфер All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??