Живях, болях и...
Живях, болях и... си отивам.
Със вас се радвах на света.
Кълбо от спомените свивам
и скръб в очите ви чета.
Вървях, подтичвах и не спирах,
но твърдо бях във своя път.
В съня си често аз умирах
и се изправях сам на съд.
Годините - вълни, посрещах,
смутители на моя бряг.
На пясъка със тях се срещах
във киша, жега и във сняг.
До глезен в пясъка потъвах,
отбивах вятъра свиреп.
Във камъни до кръв се спъвах
и правех чувствата на дреп...
Но никога не се предавах,
на никого не сложих крак.
Каквото имах го раздавах,
не сгазих къщният си праг.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Силен и изстрадан стих, Никола! Демонстрираш своя рядък стоицизъм, който ти прави чест. Изправен, като мнозина от нас, пред лицето на финалния стадий на живота, не трепваш и не се огъваш или хленчиш, както мнозина други и се чувстваш като човек, изпълнил с чест житейския си дълг, чиято съвест е чиста и е готов да посрещне меча на ветровете с открито чело!
Харесах и оценявам високо!
Желая ти нови хубави стихотворения!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в което се съдържат непреходни общочовешки ценности!
Поздрави и от мен!