Joga Bonito

Не носят тъмни очила,
нито изгладени
костюми черни.
Работят тихо, отговорно,
над програмен код,
във който
                   теб те няма.

- Нищо лично,
това сме ние,
пазачите на думата "промяна".
Отборът ни е без резерви.
Какво е загуба, не знаем.
Да хвърляме ези-тура?

Превърта се монетата, превърта,
докато падне на зелената трева.
В небето облаци се скупчват,
антените наострят сетива
и всичко живо в периметър
чува думите:
- Игра!

Финтираш майсторски
връхлитащи на скорост изненади,
подаваш пас, прехвърлящ
гъстата отбрана,
изстрелваш се напред, където
пак отново ти,
от границата на засада,
поемаш топката с гърди
и след това с коляно.
Предчувствайки
последното докосване,
забавят мислите ти ход
и виждаш, всичките съставни части,
на най-добрата траектория.
Шутираш.

- Гооооол!
Какъв завършек на атаката!
Какво изящество и красота!
Това е то,
това е то живота,
частица време,
изпълнена от красота!

Усмихваш се, след този спринт победен,
подскачаш радостно и спираш
триумфално,
но там сред хилядите възгласи фанфарни
дочуваш звуците на песента
и тембрите на гласове познати:
- Игра красиво! Браво!
Бъди спокоен, не унивай!
Накрая всичко се разпада!
Забавно
                беше ни със теб!
Все още запъхтян,
обливан от вълните на успеха, отвръщаш им с усмивка:
- И аз със вас се забавлявах! - 
и бавно,
много бавно
поемаш точно тази глътка въздух,
защото знаеш -
идва време за реалност,
в която
              теб
                      те няма!

© Иван Бърдаров 2018. Всички права запазени.