жълтият шаман
Небе, река, щурци, гора,
ракия, страх, мечти, луна,
одеало, челник, нож, звезди
и огън,силен, як, пращи.
Събут, захвърлен на тревата найк,
на тополата подпрян е-байк.
Въже, брезенти, клончета, заслон
под него черен, тлъст canon,
на шиш върти се нещо и цвърчи,
а животът все така горчи, горчи.
Във тъмното се някой смее,
и сякаш мракът лекичко жълтее.
И небето става жълто и реката,
и щурците стават жълти и гората,
и ракията, страхът, мечтите..
Пожълтяват и луната и звездите,
и смехът и онова което там цвърчи,
животът пак си тихичко боли, но някак вече не така горчи.
Жълтият шаман се смее,
а огънят си тихо тлее,
щурците пеят и ветрец повява,
светът потъва в жълтата забрава.
© Лебовски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Сакън
-
Еми... става. Да не си изпушил жълтия равнец от полянката госп'н Либов ски
-
Не случайно сте един от Любимите ми автори тук, Лебовски! Харесвам всеки път - рядко Ви коментирам! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
