Стеляна & канибалd
Мразя как скърца мократа прежда
със забити в нея кръвожадни бодли,
крива изглежда изплетената надежда,
пропита от уличен прах и сълзи...
Ненавиждам също фамозната пролет
и измислено скърбящия дъжд на небето,
старото синьо, което ми даваше полет,
глухо изхълца, разгазирало сърцето.
Най ми се иска да рисувам жълта сграда
с превъртял ключ и залостено резе
и дълбока река, вместо висока ограда, ...