Светът нарича его онова,
що мисли, чувства и мечтае,
когато го облича със слова,
и се опитва да го опознае.
Опипва го с желаещи ръце.
Разтърсва го, а то подрънква,
като камбана и като звънче,
с гласец, оставащ все отвън(ка).
Върти се капковидният език
и мъката на радостта му сбира
вълненията на пореден вик,
изрекъл думи, дето не разбира. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up