Притихва светът във разкош кадифен
нощта ни омайва с магия от мрак
изтичат последни секунди във плен
на светлия ден, угасващ с кървав знак.
Туптим и треперим и жадни сме с теб
одеждите грешни съблекли без срам
мечтите ни ярки-безспир и безчет
безгрижно се реят, свободни са там.
Целувам и милвам лика ти любим
и парят целувките мои-бял зной
отвъд праг незрим, немислим ще летим
и стенещ от сладост ще бъдеш ти мой.
Отпий бавна глътка нектар от лъчи
от лунно сияеща бледа душа.
в мига тъй вълшебен поспри, замълчи
заслушай се в лудия пулс на страстта.
Разлей се по мен като мощен поток,
бъди пълноводна река в пролетта,
любовното ложе свещен е оброк,
навеки са слети звезди две в една.
Симфония дръзка-екстазът е наш!
От него се раждат безброй светове.
Тъй искрени, чисти, без капчица фалш
горим и цъфтим в милион цветове.
Макар че тъмата гъмжи с чудеса,
разлъка зората ще бъде за нас
сълзите горещи превръща в роса
И "Време е!" казваме с поглед, без глас.
Но новият ден е залог за едно-
че Мракът отново ще ни събере.
Сърцата туптящи ще бият ведно
блажени ще сме пак в нощта-кадифе...
© Мария Митева All rights reserved.