Очите отварям и викам: "Кафе!..."
Във кухнята някой със съдове дрънка.
Дали ме е чула, не зная, добре,
но после загрявам - тя бърза за вънка!...
Бе, кой ще я чака!... Пак викам: "Кафе!..."
На прага на спалнята, виждам, застана...
Коя ли е тази???...О, Божичко, не!..."
Завивам се бързо с глава под юргана!...
Ми гледката - страшна!... Не искам кафе!!!...
В главата е сякаш трамвай я е влачил!...
"На мен ли ме викаш?...Не чувам добре!..."
"Не, няма значение!... Бягай си, значи!..." ...