КАФЕ „ТИФАНИ”
Тих град в Балкана.
Вечер. Седя в кафе „Тифани” –
за тук странно име, нали?
Замислени фарове преминават.
Разговарят наоколо двойки.
Огнени листа са надвиснали над главите,
запалени от лампите между тях скрити.
Красиви са върху тъмносиния фон!
Мисля си – равносметка направих,
а сега по чий да живея закон?
В главата песен нахлува.
Случайно се вслушах в текста –
Роксет умоляват:
- Чуй сърце си преди
да му кажеш сбогом ти!
Различни хора ме корят:
- За това да си мислиш спри,
на друго място обич ти потърси.
Но за мен тя не е стока,
както за други – разменна монета.
Може би затова сърцето ми крета,
вместо да се радва и пее,
и с думи еднакви само се пита
щастлива ли е и къде е.
© Вили Тодоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Приятелю, който какъвто и съвет да ти даде, няма да го боли така, както теб. Изхвърли я тази мъка под формата на стихове, а новата обич няма да закъснее,но трябва вече да си готов психически за нея. Не бързай.
-
Вили, поздрави!!!
Много ми харесаха стиховете ти!!! -
Браво,Вили!!!Хенри
-
Колко пъти всички тези мисли са ни мъчили...
Харесва ми, защото.. признавам си, че и аз съм го преживял...а може би някой ден пак ще се случи...
Поздрави от мен!
-
Просто не можеш да преживееш, че тя те е зарязала, а не ти - нея...(дано не ти се сторя груба с тези думи)
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А ти???
Вили много хубаво стихотворение!
Поздрав!