КАФЕНЕ
В кафенето сме ние и онези, все те…
Може би чакаме - дано пак залудуват
на пролетта белите, весели цветове.
На другата маса, едни побелели мъже
говорят за бурята вчера и нещо умуват,
а децата се гонят навънка, из пясъка…
Старо куче седи до някакво младо момче.
Майка реши в количката лъчите на слънцето.
Друг на друга стихче от малкото томче чете.
Аз не искам да тръгна. Ще остана до мръкнало,
ще се радвам на времето, още малко поне, ...