С чаша кафе в ръцете
сънена като пролетно цвете -
пред прозореца се спирам
и в изгряващия небосвод се взирам.
Камината още бавно догаря
и посягам цигара да запаля.
Краката ми боси потрепервам,
а косите ми на посоки се стрелват.
Тишината приятелски гали мойте рамене
и полумракът бавно чезне.
Но как хубаво ухае кафето сутрешно
не бих го сравнила с нищо ...