Скалъпено щастие в хладното утро.
Надмощие мъжко над крехкото женско.
И в мигове стари не срещаме нищо.
Отдавна запалихме хартията тънка.
И колкото всичко това да е тъжно
не искам да будите в себе си мъка!
Защото дори бурята в другия знае да бъде
и мъжка закрила и женска милувка.
И с блага умора и тиха прегръдка
изстива кафето на моята маса.
Поглеждам бавно в очите на своето минало
смело прегръщам и мама и татко. ...