бялатишина
136 124
Mar 3, 2018, 9:05 PM

Кажи ми 

  Poetry » Love
1636 14 9

Аз си мислех, че си неизбежен.

Истината толкова е явна. 

От тъга физически болеше. 

От внезапна радост ослепявах. 

 

Вплитах те във дните си сурови, 

в нощите горчиви те заклевах. 

Беше моят избор. И окови. 

Беше гузен страх и дива смелост.

 

Но кажи, гласецът на звездите 

лъгал ли ме е правдоподобно? 

Как да се съмнявам във очите ти?

Но мълчанието ти ме трови.

 

Между вяра и между съмнение 

ходя по въздишките над пропасти.

Ти прекъсна нишката на времето,

но самотни вечности защо са ми?

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??