Плача, защото вече не мога...
Безсилна съм каменната стена с глава да разбия...
Плача, защото вече умирам...
И пътя отдавна изгубих...
Плача зарад насилието, което изпитвам...
И няма, няма помощ къде да открия...
Залъгвам се често, че скоро всичко ще свърши...
Усещам - до края сили няма да имам.
Кажи ми, Господи, ако те има...
Кажи ми, защо ме наказваш...
и как след всичко да се усмихвам?...