Кажи ми, Изабела...
Кажи ми, Изабела,
така ли си представяше мечтите,
когато беше мъничко момиче?
Колко бързо прелетяха дните
като светлосиньо птиче.
Кажи ми, Изабела,
защо в очите ти наднича влага,
защо си все сама
и защо усмивката забрави си на прага?
Едно време искаше деца,
едно след друго в градината да бягат.
Мразиш ли проклетата съдба,
че отне живота ти така?
Кажи ми, Изабела,
защо затворена си там
в моето обковано огледало?
Нима не искаш слънцето
да помилва лицето ти бяло?
Кажи ми, Изабела,
не бъди срамежлива,
защо все носиш моята рокля с дантела?
Това огледало не е ли мъничко тясно
за твоите големи мечти,
виждам го ясно,
едва побира буйните ти коси!
Изабела, днес ти отново мълчиш,
а и навън много бързо се стъмни,
в леглото ми настани се да спиш,
да отпочинат очите ти със сълзи пълни.
© Радост Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Христо!
-
Много е хубаво! Както и в други твои стихове- тъжно и в същото време красиво в тази своя тъга. Браво!
-
Благодаря
-
Всъщност ако се замислим не ние сме в огледалото а то е в нас.Затова и без да гледаме се виждаме.
Хубав стих! -
Не е нужно да го обясняваш, Радост. Който би искал, ще го разбере. Аз всеки ден пускам образа си от огледалото, за да може и той да придобие душа...
-
Благодаря Ви ! Наистина не мога да обясня, как се събраха толкова много неща в един стих. А относно магията на огледалото, винаги ме е вълнувала, сякаш наистина заключва част от теб, и тази част расте и се превръща в отделен човек и един ден решава да излезе.
-
Прекрасен стих!
-
Колко много мога да коментирам по темата на този красив стих, Радост... Като започна от мисълта на Карл Юнг - "Докато не превърнеш неосъзнатото в осъзнато, то ще определя живота ти и ти ще го наричаш Съдба", до това, че огледалото е прозорец на нашата външност, но затвор на нашите души... Много ме замисли, но останах впечатлен от всичко, което си разгледала в стиха си! Поздравявам те!
-
Харесах! Огледалото никога не лъже!
-
Благодаря Ви
-
Много хубав стих!
-
Благодаря ще погледна.
-
Напомняш ми на Зорница Николова(dressy), но в някакъв много ранен вариант. Прочети я, има я в сайта.
-
Благодаря
-
Хубав стих!
-
Благодаря Ви! Да, сякаш ни напомня неща,които се опитваме да забравим.
-
Много ми хареса,поздравявам ви за оригиналният замисъл,огледалото е много специален герой,от него нищо не можем да скрием.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хареса ми и стихотворението и псевдонима ти - Джой = Радост
Поздрав.