Apr 3, 2011, 9:55 PM

Кажи ми, самота 

  Poetry » Phylosophy
1076 0 3

KAЖИ МИ, САМОТА

Кажи ми,  самота, ти,  която стана

 моя спьтница в тежки, трудни времена.

С какво съм недостатъчна на този свят,

 че ме лиши от щастие, ограби ми надеждите и вярата сломи.

Кажи ми, самота, ще имам ли отново светли дни,

в които пак да се усещам като горда, хубава жена.

 Ще мога ли с порива на любовта и силата на моята душа

отново да дарявам радост, доброта,

да виждам блясък  от лъчи в  грейнали от щастие очи.

Върни ми, самота, върни ми вярата в доброто,

мойта силна страст и накарай ме да вярвам, че съм желана,

чакана и нужна някому на този свят.

Аз искам само, самота,  да дарявам радост, за да мога да се преродя

и да полетя към нечия отчаяна душа.

Тогава, самота, тогава с протегната от щастие ръка,

ще я накарам да повярва със силата на любовта, че няма празнота.

 

Ирина Петкова

© Ирина Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??