Присъни ми се, че горя на клада,
душата в изнемога е от студ,
а мислите ми хаотично бягат,
но пламъци надяват им хамут
и водят ги по огнената естакада;
страхове избухват – бурета барут,
умът ми ври, а тялото буквално
се гърчи в този огнен скут...
Кошмар... сами си го създаваме,
когато не умеем да ценим
това, което даром ни се дава
и вместо аз-а глупав да сразим, ...