Как

Как да се науча да не плача,

когато слагам глава пред палача?

Как да се науча на смирение,

когато в душата се е събрало толкова огорчение!

Когато в огледалото бледо отражение

на себе си, всяка сутрин, съзирам!

Когато цялото това напрежение

кара ме света да презирам!

Как да се науча на търпение,

когато нервите ми са така изпънати,

че всеки поглед е ужасно дразнение,

когато нещата винаги са преобърнати...

И понякога се питам...

Защо толкова студенина има по света?

Къде са усмивките върху човешките лица?

Къде е светлината,

която да стопли нашите сърца?

Може ли някой да ми каже

къде е добротата?

Може ли някой да ми покаже

къде е топлината?

Как да се науча да не плача,

когато пред палача коленича?

Как поглед към небесата да отправя

и призовавайки Бог, да простя?

Как да забравя?

Не знам къде греша...

Знам само, че боли, боли...

По трънливите пътища да вървя пеша...

В душата дъжд вали, вали...

А много ми се искаше,

по-често да се усмихваме!

И светло слънце в душата да грееше,

с любов, доброта и благодарност да се отнасяме

с другите хора по света :)

Желая Ви много усмивки!