Sep 24, 2009, 11:08 AM

Как 

  Poetry » Other
786 0 1
Мозък върху бялата стена,
пистолет сивее в студената ръка.
Девет грама оловото тежи,
спира болка мъка и сълзи.
През клона преметнато въже виси,
отдолу, усмихнат труп тежи.
Струйка урина през крачола тече,
асфиксия от живота ще те отвлече.
Отпусната ръката бяла,
да тече кръвта е вече спряла.
Острие с капка на върха,
студена прегръдка от Смъртта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой Нищо All rights reserved.

Random works
: ??:??