Отдадох ти безсънните си нощи,
преследвах твоя образ и в съня
и носех те във устните си още,
в ръцете си, в косите си, в дъха.
Копнеех за очите ти и чаках,
макар да беше толкова далечен,
летях, горях, страхувах се и плаках,
а ти без думи просто ме отрече.
А после те изгубих неусетно,
сред стъпките на следващите дни...
Но как така след думите последни
сърцето ми не спира да кърви?