Как вейна се несретната ми сянка –
листо злочесто в подранила есен,
откъснало се от самотна гранка
и недопяло сетната си песен.
Денят се сви и глухо затрепери.
Дърветата престанаха да дишат.
Небето хлопна лунните си двери
и любовта оказа се излишна.
Нощта смали се – болна пеперуда,
с крилата си одраскала звездите.
Копнежът като ненадейно чудо
до мене спря и близна ми петите.