Трева поникнала едва едва,
а после стъпкана жестоко.
Борба. И тропот на копита
и звън на шпаги в нощта.
Борба. И как да издържа
под ударите на страха,
на вечния злокобен смях
изригващ от кратера на глупостта,
за да ме залее със потоци кал.
Как да издържа на вятъра студен
обрулил сетния ми ден,
охлузил и последната мечта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up