Как да повярвам?
Не сте толкоз много, но толкова тежки сте,
след всеки по-тежко ми става,
аз прошка да дам на всеки за грешките,
на себе си, че Ви повярвах!
И днес ме е страх, виниш ме сурово,
познат ми е този сценарий:
страхувам се аз, че ще пари отново,
ти казваш ми „спомени стари“?
Отново ме гледаш със силната вяра,
че ти си единствен за мене,
а аз те поглеждам и вътрешно страдам, ...