Омръзна ми да тичам срещу вятъра!
И все така да те гримирам с тежък грим...
Простенва гневно фалшът на оркестъра,
а аз пълзя напред, като прозрачен дим...!
Омръзна ми да крия зад фасадата
една трагичност, в плен на самота.
На егото ти нарцистично под обсадата,
изпепелило разума ми в жалка голота!
Омръзна ми да бъда блед миманс,
тъй смешен и порядъчно безличен.
И в името на тоя тъп романс,
загубих правото да съм РАЗЛИЧЕН!