Jul 26, 2008, 1:33 PM
Как да вярвам?!?
Как да вярвам?!?
Как да вярвам на хора лицемерни?
Думи празни и неверни...
Вечно тичам в някаква заблуда,
имам чувството, че съм луда.
В някакъв измислен свят живея,
но да кажа, че е идеален, не смея.
Падам, ставам и продължавам,
за нищо на света не се предавам.
Безнадеждността не съществува,
не аз, а съдбата на мен робува.
Дива ярост ме обзема
и цялото ми същество превзема.
В противоположна посока се обръщам,
но в миналото не се връщам!
Може да е привлекателно и примамливо,
даже някак си по детски игриво,
но не искам да се самоизмъчвам
и от него бавно се отлъчвам.
Проклинам го вовеки там да остане,
минало забравено... Изтърва ме!!!
© Стефка Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Аз го разбрах! И ми хареса! Има много решителност и вътрешна сила в него! Поздравче!
-
Ето и пояснението. Последната строфа е написана с цел колкото и да е хубаво миналото да си остане назад във времето и да си взимам поуки от него, а не то да ме преследва за в бъдеще.
-
много умело си го написала, но края е някак .. не се връзва ... не защото няма рима, просто не се разбира ...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
минало забравено... Изтърва ме!!!
Аз го разбрах..идеално.