Как децата съчинение пишат с десет изречения - 2
- Всички днес сме се събрали.
Цяло лято сте играли
и очаквам аз с вълнение
кратките ви съчинения! -
каза с приповдигнат тон
мистър Бух с един 🎈 балон,
кацнал на една връвчица.
- Искам, скъпи ученици,
да решим със вас накрая
кой ще наградим. Не зная
още името му аз.
Чакам целия ви клас
да посочи най-добрия.
Нека с теб започнем ние! -
той погледна Таралежка.
Тя изправи се, но тежко,
заговори колебливо.
- Лятото ми бе щастливо.
Със сестра ми си играхме.
А веднъж дори посмяхме,
без да казваме на мама,
до поляната голяма
да достигнем с нея двете.
И открих след дъждовете,
че е пълно с пресни гъби.
Боднахме ги на гърба ни
и занесохме ги вкъщи.
- Сядай си! Да чуем също
и гъсока Белогушко.
- Не обичам аз да слушам
и изпатих си накрая,
днес пред вас ще си призная.
Бях подгонен от гъсок,
по-голям от мен, висок
и с красиво оперение.
Не поисках разрешение
и при гъските надникнах.
Още аз не съм им свикнал,
че ще скочат как да зная?
Исках с тях да поиграя,
но извикаха гъсока,
оня - страшния, високия.
И започна той: Клъв, клъв!
По перата имах кръв
и избягах аз безславно.
-Да, белите са забавни!
Кой сега ще прочете
разказа си? Ти, дете! -
мистър Бух посочи Рори.
А на него му се стори,
че с медал го награди.
Поизпъчи той гърди
и тетрадката разгърна.
- Искам много да се върна
с Талисман и със Росина
в лятото! Но то замина!
Само че ще помня аз
как добричко беше с нас.
Карах чуден камион.
Бе направен от картон,
но за мен си е вълшебен!
Плувахме и във басейна
надуваем вън на двора.
Е, не е море, не споря,
но да бъдат във водата
тъй щастливи са децата!
- Виждам, че щастлив и днес
ти си, Рори! Сядай! Шест
твоят разказ заслужава!
Четенето продължава
зайчето Късоопашко.
- Аз с елече съм моряшко.
Мама Зайка ми го плете.
Нося го през студовете,
но когато беше лято
си играех аз с децата.
Всички зайци в махалата
ходехме да си берем
моркови 🥕 и да ядем
като истински гладници.
- Тихо, тихо ученици!
Огладняхте ли и вие?
Школският звънец ще бие,
а не знаем още кой
днес ще стане ваш герой.
Нека чуем и Росина!
Тя изправи се до чина
и след миг шумът изчезна.
Нейният настъпи - звезден!
- Аз ще помня всеки ден
от ваканцията! В мен
лятото следа остави!
Кой ли може да забрави,
ако снимал се е в клип!
Вози ме артист и с джип
обикаляхме гората.
Радостна ми е душата
от това, че ме обичат
и дори след мене тичат
фенове за автограф.
Клипът беше със жираф,
който в Африка живее.
Отначало аз не смеех
даже да го приближа.
Шията си той държа
два-три метра над земята.
На акации листата
сам си къса и яде.
Няма да ви набоде
с двата си мънички рога.
Той покани ме на обед!
Беше приказка за мен
всеки слънчев летен ден!
Гледаха я със почуда.
После сякаш се събуди
от съня си този клас.
- Мисля, че това е аз
най-доброто приключение! -
каза мистър Бух. - Но мнение
искам и от вас да взема.
- Не е разказ, а поема
фантастична и красива! -
възхити се сова дива
и с крила изръкопляска.
- Тя е първенец! - изкряска
и гъсокът настойчиво!
- Да, така е! И отива
днес балонът 🎈 при Росина.
Съчинение-картина
с думи тя ни нарисува.
Нека всеки да гласува!
. . .
Меца чака пак отвън.
Роси, като в чуден сън
изтърчава, щом я зърва.
- Мамичко, аз пак съм първа!
Искаш ти да си такъв?
То се знае - също пръв!
Затова ти трябват сили.
Зъбките си ти изми ли?
От съня растат децата.
Хайде, лягай си в кревата!
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво на децата мили
пляскам тук със всички сили 😊🙉😊
Поздравявам те 🧸😊🧸 -
Те са наистина на първо място! Пиша с голямо удоволствие и ти си го разбрала. Има време, ще ги прочетеш, когато си по-свободна, Иржи. Току-що публикувах и новата им история!🐻🌟🐻
Цвети, радвам се като знам, че ще заспиш със следващата приказка!
Прегръщам те, мила! ❤️ -
Изостанала съм със коментарите си за твоите мечета, Мария, по няколко съображения, но тях ще оставя за Шехерезада. Човек не може да не се възхищава на този хъс ,с който твориш, сякаш нищо друго не правиш! Имаш страхотна муза, за завиждане!Браво! Продължавай, защото темата , няма да се изчерпа и ще забавлява още дълго!
-
Може Меца тайничко да пази
в чекмеджето син балон.
А Росина с обич да го подари на Рори
вместо шоколад или бонбон😊
Благодаря, Мари❤️ И твоят! -
Ако беше шоколад, със сигурност щяха да си го разделят! Но как се дели балон? Надявам се Меца да измисли нещо! Тя ми е помощник режисьор. 🐻
Прегърнат да е денят ти, Цвете! ❤️ -
Така се захласнах в интересните истории на всички ученици, че ми се прииска да нямат край! Пренасяш ме в толкова красив мечешки свят, Мари, че си мечтая вече да се съживят! Браво на Роси🌹И дано да раздели славата си с Рори и да имат двамата балони🎈🎈! Лека нощ❤️
-
Ако се чувстваш все още дете и ти ще продължаваш да растеш от съня.
Здравей, Марко!🌟 -
От съня растат децата.
А големите ... остаряваме.
Поздрави !
-
Ще му предам поръчката ти и мисля, че щом е за рожбите му, непременно ще я изпълни!🐻 Радвам се, че се включваш с предложение към сценариста, Роси!❄️Благодаря ти!🌟
-
Браво на мечето! Радвам се за Роси - тя ми е любимка, то се знае! Много веселие и радост ми доставят твоите истории, Мари! Поздрави на всички от сърце! Чакам следващото приключение! Знам, ще има угощение в мечешката къща, татко Мечо е на ред да ги зарадва с нов велосипед!
-
А ти ме радваш с посещението ти на страницата ми, Силви☀️! Благодаря!
-
Будиш детето в мен, Мари. Благодаря.
-
И аз обичам да си поспивам, особено на обед в дългите летни дни. Живея с надеждата, че ще порасна и ще започнат да ме забелязват, като прехвърля аршин и половина!☀️
Леки сънища, Краси 🐻 -
Значи ще раста още, щом ми се приспа Лека нощ, Мария!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти! Бях забравила тази история и си я припомних с най-голямо удоволствие!
Усмихнат ден ти желая!🍀