Как исках да ме помниш като стих,
но не от тези, дето натъжават!...
Стотици думички за теб редих
с надежда те да те развеселяват...
За твоята усмивка как копнях!...
Сънувах, че разцъфваш като цвете,
в очите ти звънлив кънтеше смях
и ехото достигаше небето...
Но днес край мен владее тишина
и няма шум от стъпките ти леки.
И търся те из цялата земя,
и бродя сам по нашите пътеки... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up